Босоног

Какво се случи при мен,  след дълги години носене на кецове на една определена марка, краката ми свикнаха с тясното пространство и придобиха неестествена форма. Появиха се т.н. буниони (какалчета), в медицинските среди това състояние се нарича халукс валгус.  

По време на бременността се случи два пъти кракът ми да посинява и да чувствам силна болка, моите крака не се подуваха, както е типично за повечето бременни. Но тежестта ми се промени и когато не се разпределяше правилно поради тесните обувки се появяваше болка.

Откакто започнах да чета за прохождането при децата осъзнах, че проблема с бунионите не е само естетически, а и физически и започнах да правя упражнения, но това не беше достатъчно.
Започнах да ходя боса, когато това е възможно и тъй като беше лято имах тази възможност, а и прекарахме известно време на село.

Интересно но факт, съвсем скоро след тази промяна не се спъвам толкова, имам по-добър баланс, ходя изправена и не ме болят коленете и ходилата. 

На какво се дължи промяната?

Тялото ми се научи да разпределя правилно своята тежест. В началото стъпвайки боса усещах болка, но много бързо се научих как да стъпвам за да не ми бучи. 

За мен босото ходене е начин да се заземя, да върна фабричните настройки на тялото и ума. Дори само 15/20 минути на ден ако вървим боси сред природата стимулираме нервната система, а това е важно, защото нервните окончания в стъпалото изпращат сигнали към мозъка и той разбира как и къде да разпределя теглото на тялото при всяка стъпка.

Разбира се не винаги можем да ходим боси, тогава можем да носим „боси обувки“, те са алтернативата на ходенето бос, но с почти всички ползи, които произтичат от него. Те са гъвкави, меки, не ограничават движението на стъпалото, а само го предпазват от студ, опасни предмети и нараняване, замърсявания или нагорещен асфалт. 

Минималистичните обувки имат равна подметка без повдигане на петата, което измества иначе центъра на тежестта напред.  Неправилното разпределяне на тази тежест при ходене води до загуба на гъвкавост на мускулите на прасеца, глезена и свода.

Отпред при пръстите минималистичните обувки са широки и дават свобода на пръстите, което е много важно за свободното им движение.

Тук е важно да отбележа, че когато носих конвенционални обувки не забелязвах да „стъпвам накриво“, но наскоро, поставяйки обувките ми на плоска повърхост забелязах, че едната се е изкривила много видимо навътре, тогава прегледах всичките ми обувки, така стигнах до момента, в който разбрах, че имам пронация или иначе казано нисък свод. Този проблем със сигурност го имам от дете. Сега започнах да правя упражнения свързани с повдигането на свода.